Приятелко, защо така направи?

Защо така ме нарани?

Остави в сърцето ми дълбоки рани,

от които страшно ме боли.

Приятелко, така ме нараняваш!

Не виждаш ли? Нямаш ли очи?

Неизлечими рани в душата ми оставяш

с думите ,,Забравих те и ти ме забрави!,"

Тъй ли лесно се забравят

косите ти и твоето лице,

пита тъжно, уморено

 моето разкъсано сърце.

Обичам те - ще го крещя на всички

и на глас ще се кълна!

Обичам те - дори и да не вярваш,

ще крещи и моята душа.

Единствена за мене ще останеш,

единствена, нищо, че от раз

безмилостно приятелството ни разкъса,

когато бяхме седми клас.

E, все пак се аз надявам

за раните да се намери лек.

Да оздравеят бързо-бързо

и приятелки да бъдем с теб!