14 окт. 2010 г., 13:40

Приятелство 

  Поэзия
1076 0 5

Приятелство

 

Рамо до рамо, гръбнак до гръбнак,

и в болка, и в радост, и в светло, и в мрак.

Своите мисли четяхме тъй лесно.

Наш`то приятелство беше чудесно!

 

Смях, сълзи – всичко споделяхме.

Всичко по равно все си разделяхме.

Шеги остроумни, песни забавни –

целият клас ги пееше славно.

 

Тайни, лафове, мисли – все същи.

Неразделни дори във своите къщи.

Наранявахме се трайно.

Извинявахме се безкрайно.

 

Но се обичахме, оцелявахме.

Падахме, но бързо ставахме.

И какво се случи изведнъж?

Всичко туй като след майски дъжд

 

стопи се, изчезна безвъзвратно

и няма да се върне то обратно.

Предаде ме – болеше много.

Не ти простих и няма. Сбогом!

 

Протягане на две ръце,

красиви думи от сърце

достатъчни са, за да почнем отначало,

но твърде горди сме, за да сме цяло.

 

Не си достойна за това стихотворение!

То е за мое удовлетворение.

Но ако си там, спомни си наш`те дни,

назад във времето се ти върни.

 

Благодаря за думите ти откровени!

Благодаря за миговете ценни!

 

 

(И накрая естествено се сдобрихме)

© Мария Страшилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??