Запалих тишината. Ти мълчиш.
Измислих стих, а отговор не мога.
Рисувам дъжд с разбиращи очи,
с трапчинка под едното като Бога.
Намерих наше слънчице през май,
през онзи май, след хиляди години.
Отглеждам два божура пред дома́,
ще се разпукат скоро, ако минеш,
да ми помахаш в кьоравия ден:
„Такъв съм си, за радост и беля съм.“
Ще се усмихна: „Ти си като мен.
Приятелят отгоре е белязан.“ ...