5 апр. 2013 г., 09:42

Приятелю 

  Поэзия
1413 0 5

Не ме поглеждай косо,

приятелю от вчерашния ми живот.

Брегът безплоден ти оставих -

на заминаване!

Не никне нищо там.

Денят безхлебен ти оставих -

на заминаване.

Че може ли да има хляб,

когато клекнала лъжата

в равния ни ден стои на твоята врата,

посреща ме с усмивка,

разтваря длани и ме прегръща?

И вчерашния ден оставих -

на заминаване,

че може ли да има утре, когато вчера няма?

Със себе си вървя,

през своя ден,

към свойто утро -

това си взех. И повече не искам.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??