ПРИЯТЕЛЮ ПОДАЙ РЪКА

Приятелю, не се учудвам, че си злобен.
С теб бе зъл, дори жесток, животът.
Път без пропасти едва ли бе възможен.
Те всички водеха към хълма на голгота.

А сърцето ти бе толкова добро и чисто.
Всеки подлец можеше да го излъже.
Душата ти все търсеше небето бистро.
Да светиш искаше... А беше ли длъжен.

Раздаваше с добро сърцето и душата си.
Не питаше дали кредитът си заслужава.
А те ограбваха живота и съдбата ти.
Не се интересуваха от крехкото ти здраве.

В празното мъката и болката се настаниха.
Промъкна се гласът на ярост и увълчване.
С пепел, без спомен, добрините се покриха.
Хвърлят се по теб думи кални, жлъчни.

Познавам хлъзгавия кален път на болката
и колко е трудно паднал да се изправиш.
Затова ръка ти подавам. Виж, колко му е,
към нов живот стъпки малки да направиш.

Вземи ръката ми в своята студена ръка!
Ще те стопля с пламъка на душата си.
Да слеем мечта с Божествена светлина
и променим с Любов и добрина съдбата си...!

20 12 2015