Призив към луната
Гледам нагоре, вече е тъмно,
звездите изпълват свода небесен,
блещукат безгрижно и светят,
сякаш последна е вечер.
Пълна луната показва ми пътя,
с помощта на изгрели звезди,
да се прибера в дома
или да се загубя в нощта.
Споделям с нея, много тежи,
много остава до края,
а пътя все така се криви.
Незнайни пътеки се ширят!
Изпращам послания с малка молба,
някъде там по света, с малко тъга,
да има спасение за моята душа,
да я вземе някой сега.
© Джимбо Все права защищены