2 окт. 2018 г., 22:42

Признах 

  Поэзия » Любовная
1142 18 23

Признах, че в ореолите от злато

октомври идва с приказна каляска.

Прогонените капки дъжд от вятър, 

по клони оредели ръкопляскат.

Признах, че имам съкратено име, 

с което да се връщам в дъх и песен

и всички чернови са ми простими -

останали си вечно неизречени. 

Признах, че храня гълъби бездомни,

които не желаят да заспиват.

Фенери светлина наливат в стомните, 

а кротката ни вечер я отпива. 

Признах, че тишината е безсмъртна,

когато върху миглите ти спряла, 

луната кръшно сенките завърта,

а моите очи са огледало.

Признах, че остарява само времето

и още можем с теб да се обичаме. 

Най-простичкото, всъщност, е най-древното, 

вселените пред него коленичат.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красота!
  • Красива поезия!
  • Много красив стих!
  • И пак се връщам тук... Липсваш, Рени!
  • Хубава и истинска поезия!
  • Еха!!! Признавам, че поезията ти е невероятна наслада за мен, Райне! Респект!
  • Благодаря ти, Мими, че си до мен с емоция и добра дума!
    Маичка, как да се впрягам като след излиянията си започвам да осъзнавам какво съм чувствала.. Пълна откачация е актът на писане, миличка!
  • Ти ли го измисли това, Райне? Лъжеш! 😀
    Красиво е! Много!
    (нали не се впрягаш на закачките ми)
  • Страхотна поанта! Твоята поезия винаги ме респектира, Рай! Аплодирам те възторжено!
  • Наде, Ани-благодаря ви за топлото присъствие, момичета!
  • Въшебство!
  • Красиво е, Райне!
  • Благодаря ви, Приятели! Благодаря на сайта за атмосферата и прочита на емоциите!
  • "...Признах, че остарява само времето
    и още можем с теб да се обичаме.
    Най-простичкото, всъщност, е най-древното,
    вселените пред него коленичат..."

    Поезия, пред която се прекланям!...
  • От всички признания логически следва мъдрото твърдение на финала.
    Заслужена звездичка!
    Поздравления!
  • Вече знаеш мнението ми-в любими!
  • Великолепен стих, Райна! Поздравления за теб и Майстора!
  • Признатото за грях не се признава...
    Признатото е спомен без начало...
    Признатото безкористно раздава
    очи на съвестта ни ослепяла...

    Аплодисменти! И благодаря!
  • Безапелационен финал, подготвен майсторски от предшестващите го редове. Удоволствие е да те чета, Райна!
  • Красива творба!Поздравления, Райна!
  • Много красиво !
  • Признавам, прекрасно е! Остарява само времето наистина, а любовта трябва да остане винаги млада и вечна! Дано! Поздрави!
Предложения
: ??:??