Очите ми пролука не намират
във есенната мрежа на дъжда
и капките му в крайчеца си сбират.
Очите ми пролука не намират
и тръгваш си от мене невидян.
И те намирам, докато те губя
в случаен възглас, в поглед отразен,
във стъпките, заглъхнали зад ъгъла.
И те намирам, докато те губя,
защото просто си останал в мен.
© Росица Все права защищены
Вълшебно е - и образите, и чувството, и формата...
Направо се сгуших в това стихотворение