По-хубава си от живот,
от устремена в полет птица...
ухаеш като сочен плод -
във погледа ми си девица...
По-нежна си от чуден цвят,
разлистен във една усмивка.
По-изворна си от вода...
от младо вино си по-пивка.
По-тайнствена си от луна,
и всеки миг така различна.
По-раждаща от светлина,
от бриз вечерен по-лирична.
По-трепетна си от звезда
и по-изгаряща от пламък,
по-сладка си от свобода,
от обичта ми - по-желана...
© Михаил Цветански Все права защищены