ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
8 авг. 2011 г., 00:26

Признание 

  Поэзия » Любовная
3410 0 33

 

Признание

                                                     На жена ми

 

Не мога чудеса  да подарявам,

ни слънчеви лъчи в коси да вплитам,

с гирлянди чувствата да украсявам,

в поля с мечти незрими да се скитам.

 

Не мога нежни стихове да пиша,

че лирата вълшебна на Ерато

в ръцете ми тъй нежно не въздиша.

Аз помня само онзи миг, когато…

 

Не мога и с ръка си на сърцето

в любов със кухи клетви да се вричам,

молитви да  отправям към небето.

Но мога теб... до края да обичам.

 

© Христо Запрянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Възхитена съм!
  • Великолепно е!
  • Ето това е достатъчно....."Но мога теб... до края да обичам"!
  • И каква стана тя? Моите собствени коментари вече са почти 8% от общия брой. Да, но как няма да се обадя след като са ме почели и други приятни и талантливи младежи ката Марианка, моят стар приятел Краси, неуморните творци Жени и Росито и…представете си… самата Мая Попова. Да, да. И аз четох и препрочитах, търках очи, сменях очила, но грешка няма – там си пише черно на бяло: Мая Попова – за съжаление без кучето Томба.
    Нали никой няма да се разсърди заради тази закачка? Ако пак го направи, вината си е негова.
    Накрая две отговорни думи: Искрена благодарност
  • много, много красиво!
  • "Не мога нежни стихове да пиша," - как не можеш, можеш и още как
    Щом можеш да обичаш, и чудеса можеш да подаряваш, и всичко което е любов!
    Поздрав!
  • Eх, колко жени искат да получат такова признание!
    "Не мога нежни стихове да пиша..." - не повярвах и аз на това.
  • Поздрав!
  • Благодаря ти Тама.
    Ивайло, твоето появяване много приятно ме изненада. Не си забравил за ръката нали?
  • til death do us part...Браво, Ице!
  • Не вярвам да не ти е повярвала.
  • Или, Вълчо, Кати, Дани, Ивон - благодаря ви най-сърдечно, още повече, че ценя високо вашето мнение.
    Анахид, ако си забелязала, в моя коментар има едно и т.н., което включва и част от изброеното от теб. Съжалявам, но нямам намерение нито да помисля върху това, което пишеш, още по-малко да влизам в напълно излишна за мен дискусия относно "дълбоката психология", защото едва ли ще ми кажеш, нещо, което да ме иненада като нова информация, а това, което аз ще кажа вече го знам. Просто си сбъркала адресата.
  • Най-хубавото признание! С поздравления за красивото чувство!
  • Паздрав за красивия стих!
  • Прекрасно! Можеш! Прави го!
  • много красиво посвещение, Христо...!

    .......Любов.......!
  • Прекрасно!!!
  • Благодаря. Благодаря на всички!
    Да, когато влюбването, което обикновено е спонтанно избухнало, нерядко дори неосъзнато и неуправляемо чувство, прерастне в една взаимна, безкористна и всеотдайна обич, тогава тя наистина може да стане неразбиваема. И именно тази обич си има своя, образно казано, трета сигнална система, чрез която коминикациите стават още по-изчистени, прозрачни и искрени.
    Разбира се, че на всеки (не само на жените) е приятно да чуе, да види, да прочете, да... почувства, че той е обичан, уважаван, ценен, дори и когато е абсолютно сигурен, че е така. Това си е вградено в човешката същност и в него няма нищо лошо, дори действа стимулиращо. Естествено, съвсем иначе стои въпросът, когато това "вградено нещо" се изроди в определено вреден комплекс като себелюбие(не става въпрос за чувството за достойнство), нарцизъм, грандоманщина, необоснавана ревност и т.н. Но стига толкова.
  • Това е истинската и докрай вярната любов! Поздрави, Христо!
  • Хубав е стихът, по мъжки силен и издържан!
  • Ей това е признание!Стих от душата...Истински до болка и радост...
    Браво, Христо!
  • !!!
  • Браво, невероятно е!
  • Напротив, можеш... и този стих го доказва. Когато обичаме истински, това което даваме винаги ни изглежда недостатъчно...Така мисля аз. Поздрав!
  • АДМИРАЦИИИ!!!
  • Адмирации!!!
  • Права е Анахид!
    Просто обич май не ни е достатъчна!Трябват ни и думи, и слънчеви лъчи в косите.
    А че стихове можеш да пишеш, е неоспоримо!
  • какво повече от това!
  • "Но мога теб... до края да обичам."
    И аз съм ЗА това!
    Поздрав!


  • Повярвах на поетичния ти изказ! С поздрав!
  • Може да се обича и без стихове, и без думи дори...
  • Само?!
    Това е всичко!
  • Браво! Едничката дума "обичам" казва повече от всички клетви! Бъдете щастливи!
Предложения
: ??:??