Искам да се слея с вечността,

да стана капчица роса

и тайно да намокря тъмната коса, 

да погаля силната ръка...

Да се превърна в дъх,

дъх, издишан в миг на самота,

дъх, поет в далечната земя...

Да стана част от теб,

част градивна, неразделна.

Част допълваща, част ценна...

Да имам правото да пазя

нежната, красивата душа,

превърнала едното просто тяло 

в дом на доброта, на грижа, светлина...

безкраен извор, галещ с топлина...

Да мога тайно да целувам

потопени в неспокоен сън очи,

да бъда тихото пристанище при буря, 

гора от слънчеви лъчи...

Искам да ме искаш, да съм твоя,

да съм буйната река,

повлякла всяка скапана частица от крехката,

беззащитна, уязвима и чуплива

мъничка жена,

в която ме превърна,

преди дори пред себе си да бях успяла

да призная, че искам да ти кажа "да".

И да, да става каквото ще.

Отказвам да се пазя сляпо

от някакво неясно бъдеще.

Отказвам да ми пука
за евентуално разбитото сърце.

Отказвам да си мисля, че е срамно

някой друг да разполага

с цялото ми щастие...