Признание

25 сент. 2016 г., 08:47

Поэзия » Другая

615 4 3

ПРИЗНАНИЕ

Не беше за това, че те обичам.

Че знаех вече странностите на нощта.

Когато името ти, непознато, сричам.

И искам да си върна младостта.

Не беше за това, че вече мога

Да видя красотата на покоя.

Гол бих бил с теб. Сега съм с тога.

Без нея нямаше да бъда тоя –

Играчът, който губи всичко, за да се запази:

Оглежда се в чаши, в зарове, в лъжи.

В пари и вещи, в евтини любови и в екстази,

Но не и в теб. Защото ще боли.

Трябва много смелост да поникнеш.

Да възвестиш като камбана, че си тук.

Не беше затова, че те обичам.

Беше затова, че... съм съпруг.

И друго беше – че си тръгнах.

Без да изрека копнежа на сърцето.

Беше страх, че в тебе зърнах

Част от рая на небето.

iren5 (Ирен)

2016-09-27T11:59:28+03:00

Хубаво! Малко тъжно, когато се отказва някой от Любовта... Всъщност това възможно ли е? Да се откаже? Мисля - не. Любовта е чувство, не можеш да му заповядваш, да го спреш насила... може само да си тръгнеш.
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-09-26T15:48:56+03:00

Добре е, че си признаваш!
Katriona (Кети Рашева)

2016-09-25T19:40:20+03:00

Е това сте вие, мъжете - страх ви е от любовта! Приятелска прегръдка за страхотния стих!