Признание

Тъжиш след мойта изповед,

изсипала се безпощадно

през сивия измокрен ден,

родил посоки без лъчи,

ограбени и хладни,

с хербарий от изгубени цветя роден.

Тъжиш помръкнала във тъмен ъгъл,

втренчена във сипеите голи,

след пощальона, с празна вест излъгал,

колет оставил с похабени роли...

Без мойто откровение  

посърнал и оловен щях да влача

нозе вдървени под окаляната дреха,

с изкуствените изгреви във здрача

полепнал по лъжливата утеха.

Жесток съм може би в попарения миг,

но трижди по-жесока е усмивката

с букета на лъжата,

любов ридае със сподавения вик,

но любовта цветя ще дири

единствено със истинския лотос,

разтворил се пред извора

в градината на свободата...

гр. София, 25.07.2017 г.