Признание

23 авг. 2019 г., 20:32

Поэзия » Любовная

641 0 0

Вървиме двама през града

навели поглед в тъмнината.

Не говорим нии за самота, но

сякаш плаче тя сред тишината.

Вървим с ръце студени

без да знаем , дали и утре ще сме пак така,

защото във нощта за други нии мечтаем,

но съдбата нас събра.

Не можем двама нии да сме щастливи!

Обичам друг във този свят,

а може би, и ти ме лъжеш, че не търсиш, и не чакаш друга

в този час?