ПРИЗНАНИЕ
Позирам, когато съм хрисим.
Истинското ми лице е гето
на развихрени пияни цигани,
които жадуват вендета.
Поза е, когато се качвам на Кръста.
Душата ми е преизподня и клада,
където без жалост изгарям най-дръзките
и най-непокорните си мечтания.
Роля е, когато излизам на сцената
и когато се боря със вятърни мелници.
Всъщност, аз съм безделникът,
на когото завиждат вашите делници.
© Ангел Веселинов Все права защищены