Събуждам се сутрин,
оставам сломена,
но не за дълго,
защото знам, че ти си до мен.
Небе със нанизани като мъниста облаци,
събират в едно желанието ми да се видим отново....
но не и тук!!
А на по - добро място,
където и двамата да си отдъхнем, прегърнати, останали без дъх.
Обичам те! Това не е ли достатъчно! Искам да си тук, а не само в мечтите ми.
Задушавам се без теб. Капки кръв по тялото се стичат, без да спрат -
остават там, непроменени.
Исках да ти кажа още веднъж: Обичам те! Но ти не беше там. Стаята останала е празна
като пустиня - няма и безпаметна.
А, аз сега на пода,
преливаща от страст и омраза,
предаваща своята душа,
чакам....и чакам!
Ст.И.И.
© Stefania Ilieva Все права защищены