ПРИЗНАВАМ ПРЕД ВСИЧКИ

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

13 апр. 2006 г., 23:10

Поэзия

638 0 2

Признавам пред всички с тревога!

Опитвах неведнъж да опиша

онова, с което днес сърцето ми диша,

но все още да го сторя не мога –

твоите очи, усмивка и на небето свода.

Не успях да пренеса върху листа

на Вселената звездите

и на тебе очите –

еднакво чаровно необятни

и загадъчно приятни.

Неописуеми реалност и видение,

събрани заедно в едно същество

между нас, обикновените хора.

Едно мечтано божество.

Колко ли щастие някому ще дариш,

след като само с усмивка можеш

полу-мрачната зала да озариш?

Преди няколко века, в един свой сонет,

като за теб бе написал италиански поет:

“В очите си тя носи любовта...”

Да те попитам позволи затова,

за някого дали си сега

най-скъпата негова

сбъдната мечта?