18 нояб. 2017 г., 12:03  

Признавам си... 

  Поэзия » Философская
1508 5 26

Такава съм! Една неизфинена!
Ръбата! Спорна! Твърде нелогична!
В детайлите си неизкусурена!
Директна някаква и свръхкритична!

Шегите ми - едни са пиперливи,
та често подлютяват ти очите.
Но всъщност  закчливо-незлобливи
и целят се в смеха, а не в сълзите.

Приятелството ми и то една прокоба.
Неукрасено ни с гирлянди, ни с мънисти.
Но имаш ли го, значи че до гроба.
ще грее то със пламъци най-чисти.

И трудна хапка съм. Да ме изконсумираш,
на раз не можеш, че ще ти приседна.
Лица безбройни в мене ще намираш,
и всяка личност ми е предпоследна.

Но фалшът ме изпълва със досада.
Наужким аз не мога да обичам.
Усетя ли го в някой, без пощада
"приятел" спирам в миг да го наричам.

И знам, че крайна съм! И невъзможна!
Понякога ужасна за разбиране...
Но в цялата ми невъзможност сложна,
съм цяла себе си - без имитиране!




23.11.2015г.

 

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всъщност, Искра аз също недоумявам от развитието на чата. Стихотворенитето ми не е изключително, нито кой знае колко оригинално. Писано е в някакво моментно състояние, без много да се старая и да мисля за вътрешния ритъм на римите (и граматиката както се вижда).
    Приемам правото на всеки да мине, да хареса или не, да коментира или не и да замине. Да критикува или да даде препоръка. Дискусията тук би била чудесна тема за форум, но под стихотворние е меко казано неуместна.
    Надявам се за бъда правилно разбрана от всички. Затварям темата.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - повтарям, примерът ти е страхотен! 💐
    Подобни ни даваше една учителка още в средното, за "зорлен натаманената работа" съм го запомнила от нея. Имала съм отлични учители. Едната работеше и като журналист и редактор.


    ИСЕ, не шумим заради стихотворението, а за неща извън него. Говорим си.
  • Оставих да ми бъде размазана физиономията с Мария Магдалена от Магдала и си замълчах, но явно това не е било достатъчно изкупление, нито се е приело като извинение. Явно за едно "провинение", трябва да се отговаря многократно. Трудно е да се понесе такава обида, разбирам. Но наистина не е тук мястото. Всеки да си го знае, нали?
  • Това е затворената сричка на Пепи. Без -т накрая се получава "неизфинена" рима, макар и по правилата. Затова в класическата поезия често се използва пълната форма. Допустимо е, но непрепоръчително. Ще си помисля и за други примери, това сега е на прима виста. О, мен ме бива много за редактор. Не ме подценявайте! /Това беше предизвикана арогнтност, предполагам злопаметно напомняне, че се усъмних в нечии редакторски качества/. Аз съм невероятно добра, когато съм поощрена правилно. Но на кой му пука. Живи-здрави! Носът ми пак се зачерви.
  • Благодаря, Мария, за примерчето! Сигурно аз съм "сбъркана, защото и "часа" да напишеш, на мен пак ми звучи добре. Но наистина ти благодаря за отговора.
    Пепи... сигурно си права.
  • iren5 (Ирен) - за себе си знам, че ако забележа подобна грешка или нещо с римата или ритъма, и то само на хора, които чета с удоволствие и ме вълнуват, им пиша на лична точно за да не създавам такива публични прецеденти. Някак се все едно разпъваме автора на кръст, от къде на къде? Нито сме жури, нито редактори. Липса на уважение за мен е тази публичност. На чужд гръб да се покажем колко сме - пред всички!


    Мария - примерът ти е страхотен! Рима с пълен член - зорлен натаменана ралта, дето се казва.
  • Не ме изправяйте на съд
    за членовете пълни и непълни,
    ще ви стъкмя куплетче на часЪТ,
    не мятайте по мене мълнии.
  • Пепи, нямам идея. Не съм присъствала на спора. Даже ми се струва, че може липсват някакви коментари. Ще споделя моето мнение, което в никакъв случай не твърдя, че е правилно. Аз бих го написала с пълен член "Но фалшът ме изпълва със досада.", а вече ако рецитирам стихотворението, как ще го прочета, не е много ясно. Но ще ми се иска, да е написано правилно. Това е някакво лично усещане...
  • "Но фалшът ме изпълва със досада." - "Но фалшА ме изпълва със досада." - ми звучи по-добре, затворената сричка -ЪТ ми е като кръпка
    Това ли е бил поводът за коментарите?
    На мен ми харесва заради категоричността - или/или!
    Харесвам такива остри камъни!
  • Хубавко е стихотворението. И лирическата ти ми харесва. Само тук
    "Шегите ми - едни са пиперливи,
    та често подлютяват ти очите.
    Но всъщност закчливо-незлобливи
    и целят се в смеха, а не в сълзите." - ще вметна, че едни шеги ако подлютяват очите, тоест шегите да докарват на плач, определено не е намерена мърката и "пиперът" е в повече.
    Ако някой някога се сети за пример, при който римата или ритъмът страда от един правилно поставен пълен или непълен член, много много моля да го сподели с мен. Не за друго, а защото не мога да се сетя за подобен пример, за разлика от в/във или с/със, които понякога е наложително дасе променят. Може би има, не твърдя, че няма. И точно за това моля, ако се сетите - споделете моля.
  • Дами,
    Благодаря на всички Ви за коментарите, за анализа и критиката. Вероятно като резултат ще подобря граматиката си. Или пък не. Важното е, че зад цялата дискусия личи добронамереност и желание за изкореняване на неграмотността. А това буди уважение. Чудесна вечер на всички Ви и обещавам в следващия си "шедьовър" да внимавам с пълният член 😁
  • Велина - няма изключително грамотни, има грамотни и неграмотни. Както по БЕЛ, така и компютърно неграмотни - Word. И се оправдават с "простосмъртни". Това и другите подобни клишета са от такива неграмотници. Всеки може да допусне грешки, но си личи, когато е от неграмотност, а не от "невнимаваност".
    Спирам... Не е мястото тук да обсъждаме тъпи клишета.
  • Не е задължително да е пълен, когато обслужва римата. Когото е самоцелно, трябва да се избягва. Не е трудно да се "изявяваш" с пълен член. Няма изключения от правилото. То е едно от най-лесните в българската граматика. Но за някои лесното понякога е изключително трудно. Не е важно действието, а мотивът. Фалшът за някои понякога е единствен изход. Не че го оправдавам. Напротив. Но не бива да съдим прибързано.Пепи, чатовете помагат. Ще чакаме авторката да напише следващия си шедьовър, благодарение на дискусията за члена.
  • В българския в поезията правилото за пълния член не важи, за благозвучност. Така както се използват и съюзите "със" и "във".
    Само ще припомня във френския как за благозвучност в поезията и песните също някои правила не важат по същата причина.
    Напълно безсмислен дебат.
    Също както от години в мрежата не важи за чатовете правилото за главната буква в началото на изречението.
    А тука е чат. Но някой, ако не започна с главна буква, може да ме обяви за неграмотна.
    пп
    Запетайката след "изконсумираш" е излишна, като сте почнали.
    Харесва ми стиха!
  • „Пълният член е причината изключително грамотните да се изявяват над останалите. Ако бъде премахнат няма как да се отличават от простосмъртните.” – откраднато от Мрежата. Провокирана съм да отбележа, че горкият пълен член не е необходимо да е пълен в поезията, където, за щастие, имаме пълна свобода на изява, за да достигнем именно телепатична сетивност, защото „внимаването” ограбва посланието. Стихотворението много ми хареса – близко е и до моята същност – непрощаваща фалша.
  • Megans /Магдалена Василева/.Явно присъствието ми не ти помага особено или за теб не съм достатъчен авторитет, защото пак имаш правописни грешки, този път - в коментара. Упоритостта е добро качество, стига да не е упоритост в греха. Е, грешките не са съвсем грях, пък и едното, и другото са поправими, стига да си решил да не грешиш повече. Или ако някой не предпочита да грешиш, за да напомпа собственото си самочувствие. Всякакви хора има и компенсират по най-различни начини дефицитите си. И понякога е доста трудно да не се поддадеш на чуждото желание да си "грешен". По-лошото е, когато грешиш с някаква определено цел, съзнателно. Дори и в твоите очи да е оправдана, както знаем "Целта..." и т.н. Правя си труда да ти пиша тези неща, защото усещам, че ме разбираш. И знам, че не се сърдиш. Приятна вечер.
  • Мария (Димитрова), поезията ми е точно такава. Недоизкусорена една... И го зная... Затова гледам да не се приемам твърде на сериозно. И не се огорчавам, когато ми дават съвети. Пиша, за да пресъздам някаква емоция и толкова. Радвам се, че хареса бонбончето в мен.😁 И се радвам, че спря тук, за да подобря това което съм написала.
  • Недоизкусурена, не значи непонятна, Магдалена, освен ако не си Райна Вакова. Само тя може да си го позволи, защото поезията й е сетивна и въздейства директно. Освен това има вътрешна логика на образите. Твоето стихотворение ми хареса, както вече казах. Не ме карай да се повтарям. Извинявай, ако съм те огорчила. Бонбонче? /Това не е сериозно, а в тон тон с естетиката, която застъпваш в стихотворението/. Имаш още недоизкусурености. Забелязах ги, но не ми се занимава да ги изреждам. Стори ми се, че липсващият член е най-важен. Затова наблегнах на него. Пък и Мария сложи акцента там. Коя съм аз, че да се деля?☺
  • Благодаря за коментарите ви и градивните ви критики. Особно за фалшЪТ. И за нуждата да пооправя финала.❤
  • Правилото важи и когато има вметнато изречение. Независимо дали подлогът е разширен с определение, членът е пълен, но ти си го знаеш, Мари. Е, раздадох няколко члена днес, дано да съм задоволила изискванията за безпристрастност.
  • Харесах, дерзай в същия дух. Само не разбрах накрая ти ли не имитираш или тебе не е възможно да те имитират. И фалш-ът. Когато думата е подлог, членът е пълен. Адашке, дано този "неласкателен" коментар е предпазил някого от "слънчасване".☺
  • Хареса ми тази директност на изображението! Портрета, който си си нарисувала с думи е от онези, които не избеляват, защото не " слънчасват" от ласкателства. Браво!🌹
  • Това е любимият ми вид! За жалост са твърде рядка порода.
  • Красота е сътворило перото ти! Поздравления за прекрасните стихове!
  • Ами то в този живот,трябва повече такива хора,за да се запази красотота му!😀6
  • Супер!
Предложения
: ??:??