Необятни небосклони
разлюляха се за миг.
В междузвездните простори
призовах със мощен вик:
Ти, която си муза!
Ти, която си плам!
Тебе неистово търся!
Да претвориш живота ми в блян!
Превземи душата ми млада,
дари я с жизнерадостен гръм!
Да избягам от адската клада!
Отърви ме от забития трън,
който сега назовавам живот...
© Георги Бъчваров Все права защищены