Призрачни облаци призрачно бдят над луната...
Призрачна нощ ги омайва със полъх потаен...
Призрачно тиха се стели над тях тишината...
Призрачни мисли политат нагоре в безкрая...
В призрачен танц се понасят и вият изкусно
призрачни мисли с призрачни бели одежди...
Призрачни спомени, раждащи призрачни чувства,
също в среднощен призрачен танц се нареждат...
Призрачно бледа, пак призрачно грее луната...
Призрачни облаци с нежност и страст я обгръщат...
Призрачно хубава, мами обратно земята...
В призрачен сън аз към нея отново се връщам...
29.09.2009
© Георги Ванчев Все права защищены