toxin (Таня Донова)
357 4100
17 июн. 2014 г., 22:52

Проблясъци от един изгубен сън 

  Поэзия » Другая
590 0 3

 

Светлинно шоу.

Валсуващи вълнички

под такта на палуващ бриз

раздиплят - както гънки на поличка,

лунния воал сребрист.

Нощта е гола.

 

От стъпки ехо.

И трудно дишащ бряг

от тежестта на всички, лягали върху му,

от пръснатите спомени и фина прах

върху забравено сбогуване.

Луната вехне.

 

Изстиващ пясък.

В коралова морава

се гуши тъжното рубинено сърце 

на хвърлен пръстен, някога даряван

за обич. Трижди след това проклет.

Морето - тясно.

 

Глъхнещ тътен.

Затишие, умора, слепота.

И после... После залп разсъмване.

Стояла е на синора между живота и съня

и чакала е на душата ми да съмне...

Любовната ми мъка.

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Зем и Окси са коментирали по един прекрасен начин стихото ти, Таня. Единият е подходил в духовен аспект, а другият (Зем) е използвал страхотна метафора от злободневното рацио. Всеки опит да бъде добавено нещо, ще изглежда като кръпка и на мен не ми остава друго, освен да се присъединя към тях. Харесах! (Ама не онова ”харесване” – моето е от по-големшките).
  • "...и въздухът е плитък.
    Като залив.
    Вятърът кротува. С разкъсани платна е..."

    Като картина, излязла изпод четката на един поизморен Джоузеф Търнър!
    А, за постройката напълно споделям казаното от Дяков!
    Поздрав, Таня!
  • Танче,
    много интересен строеж на стихото, браво!
    Това знаеш ли на какво ми прилича - на село имаме едни ками дето цепим пънове, чукаш чукаш дордето я забиеш и последната строфа - пуква се... Браво ти, момиче!!!
Предложения
: ??:??