Пробойна

31 июл. 2016 г., 08:47

Поэзия » Другая

725 1 2

Бурята ни връхлетя внезапно,

грабна ни, захвърли кораба

към озъбени, безмилостни скали.

Мачтата прекърши с писък остър,

запокити в мрака нашите мечти.

В кораба отвори се пробойна,

но морето сякаш се смири.

Хвърлихме спасителните лодки

и се сгушихме в студа чак до зори.

Стигнахме брега изнемощели.

Бурята бушува само час.

И прегърнахме се, мокри и смутени.

В джунглата ни трябваше компас.

Корабът потъна в океана,

но огря пак слънцето над нас.

И благодарих на Бога, че сме здрави

и прегърнати мечтаем пак на глас.

absent (Наташа Биразова)

2016-07-31T11:45:50+03:00

Благодаря ти, Младене за коментара. Поздрави!
vega666 (Младен Мисана)

2016-07-31T10:25:30+03:00

Бих добавил (коментарно) - до следващата буря! Хубаво стихотворение.