Разтворих мрачните завеси,
почувствах светлината, беше спомен,
Но Слънцето с лъчите си отнесе
студът във мен, денят дъждовен!
Къде ли бях? Светът погледнах,
усмивката потърсих, още спеше.
Забързах се, тъгата срещнах,
дали си тръгваше, или не беше...
Живях във дни със спряло време,
без радост, обич, топлина.
Какво ли още можеше да вземе,
преди да се събудя от съня. ...