Е, какво, че времето се мръщи,

какво, че куцам... здравето линее...

Когато пак пролет идва нежна

и птича песен ехото люлее...

Не унивай мрачно, душо моя,

като рожба Божия си ценна ти!

Не всичко тук е слава и пари...

Истина в живота - идват други дни!

Знам, ще дойде друго време... мярка

и духовният цъфтеж да заблести!

И Бог душите ще отмери точно,

не на ярост, гордост... с други чистоти...

Дали в живота кратък, земен

ти дарявал си спокойствие... любов?!?

Или винаги на себе си угаждал,

прегазвал душички в живота суров...