От очите на влажната пролет се стича тъга
и ръми на Цветница под стрехата.
Няма ангели бели, с големи крила,
няма даже искрици от свещи в тъмата…
Незнайно къде сме затътрили крайници,
без разум, идея, с разбита душа…
Ах, дано да разсъмне през сивите делници,
за да свият мечтите отново гнезда.
Осъзнал се светът да кривне в галактики,
по стръмния склон на небесното време,
където думите имат своите стойности,
не само за изгубеното ни поколение. ...