Пробуждане
Вятърът нощес лудя навън.
Спря се и заблъска по вратата.
Сгушил се уплашен в своя сън,
градът пробуди се в позлата.
Наново, тайно пропълзя денят
и освети картината позната.
Някъде дочу се странен вик,
може би крещеше самотата.
Но делникът, на делничен език,
прочете на живота правилата.
И тръгна всеки, както и преди,
на вечерта към мрачината.
© Виолета Томова Все права защищены