8 февр. 2006 г., 12:55
Прочети
Докосна ме утрото с лъчите си
събудих се с мисълта,
дали съм истинска,дали съм
добрата майка,вярната жена?
Усмивка на детето си дарила,
съпруга вярна съм била,
а дали това ми стига
да бъда истински щастлива?
Какво ,какво не ми достига?
Защо все нещо липсва и се губи?
Кои са истински щастливи
изобщо има ли такива?
Въпроси хиляди нали,
но търсейки отговорите
изгубвам нишката,че щастието
се цени когато се изгуби.
Затова от днес реших
без многото въпроси.
Да ценя малките ,дребните неща.
Да се усмихвам,да се радвам
да бъда по-добра.
събудих се с мисълта,
дали съм истинска,дали съм
добрата майка,вярната жена?
Усмивка на детето си дарила,
съпруга вярна съм била,
а дали това ми стига
да бъда истински щастлива?
Какво ,какво не ми достига?
Защо все нещо липсва и се губи?
Кои са истински щастливи
изобщо има ли такива?
Въпроси хиляди нали,
но търсейки отговорите
изгубвам нишката,че щастието
се цени когато се изгуби.
Затова от днес реших
без многото въпроси.
Да ценя малките ,дребните неща.
Да се усмихвам,да се радвам
да бъда по-добра.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво послание, Джейни! Сега аз съм възхитена. Чудесно е да искаш да бъдеш добър - наполовина си го направил!
-
повечето хора са толкова щастливи, а дори не го предполагат; и даже мрънкането, оплакването и драматизирането ги правят още по- щастливи
все пак разнообразяват делника, изпълнен с хубавите малки, но досадни неща
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
а колко му трябва на човек за да е щастлив-много мъничко.
Пожелавам на всички да сте поне мъничко щастливи!