Написах ти писмо, любов!
Разказах за копнежите си нощем,
за тихите горчиви сутрини,
безжизнените дни и още...
Свирепите, студени вечери,
със виното отровено,
от думи неизречени.
Написах ти писмо, любов!
За гаснещите пламъци,
жаравено изгарящи,
пустини във очите ми.
За болката от нищото,
надеждата по нещото,
със времето изгубено.
Написах ти писмо, любов!
Разказах ти за минало,
удавено във спомени,
завинаги изстинали.
Помолих те за бъдеще,
за вярата във щастие,
за теб, и... нищо повече!
© Първолета Илиева Все права защищены