Завързва вятърът косите ми със есенна мъгла
и облаци гръмовни бавно в погледа пълзят...
Треперят дланите... студено е... от самота!
Да могат мислите с крилете южни да летят...
Но спуска мъката в сърцето котва от сълзи,
дъждът рисува върху устните ми тишината.
А зная думи, от които огънят да затрепти...
Боя се да не онемее от мълчание душата...
И как тогава да прошепна тихо, че те искам...
че в нощите мастилени за теб броя звезди!?
Във дланите треперещи една мечта притискам -
сърцето ми да прочетеш със влюбени очи...
11.11.2007 г.
© Гергана Шутева Все права защищены