Спокойно, със теб съм, държа ти ръката.
Такова е времето, нямаш вина...
Мълчиш, но аз съм безумно ината,
не бих те оставила сам във това...
Изобщо не бих позволила да страдаш,
само да имах подобен размах...
Бих те отвлякла далече от Ада,
далеч от безсъние, болка и страх...
До дъно сълзите бих пресушила,
спомен да нямаш, че бил си сломен...
Сърцето си давам ти, цялата сила,
която все още намирам във мен...
Дръж се, това е, път се намира.
Дотук оцелял си - имаш талант...
Не давай на вярата в теб да умира.
Продължавай - нямаш друг вариант...
© Величка Русева Все права защищены