Продължаваш да ме преследваш,
всяка стъпка, всяко движение...
Аз се опитвам да забравя всичко –
да имам поне едно постижение.
Знам – спомените се трият трудно,
неугасим огън е любовта родена,
която държи сърцето винаги будно
и в мислите като че ли е вродена.
Научаваме за болката след раздяла,
продължаваме към спомените нелепи,
пламтящата любов тъга къде е видяла –
влюбените сърца винаги са слепи.
Искам сама да продължиш,
не спирай да мечтаеш, но за друг,
на мен нищо не ми дължиш –
само те моля, да спрем до тук.
Знаеш, че вече няма връщане,
не ти ли е всичко доскучало?
Аз реших да продължа назад
и всичко да започна отначало.
© Никица Христов Все права защищены