Падаш в дупка,
продължаваш напред,
търсиш ти пътя
към новия ден,
гониш дъгата,
питаш страстта,
къде се крие за теб любовта?
Тичаш в мрака,
не намираш светлина,
летиш към звездите,
а падаш в прахта,
спомени живи
се връщат при теб,
и без ти да искаш
те ръсят тъга.
В душата остава
малко кътче за тях,
дори и след време
се връщат при теб,
но даже да викаш
от болка по тях,
пътят зове те
и тегли напред.
Падаш в дупка,
продължаваш напред,
търсиш ти пътя
към новия ден...
© Иван Русланов Все права защищены