94/Нечакана температура!?

Която свалях с аналгин.

Към нея нищо не притурях,

и все се чувствах весел "мен".

И аз причина не намирах,

със работата си да спирам...

Опитвах се... и не веднъж,

да търся "гъби" подир дъжд...

и взех от туй да се препирам.

И горе в десния корем,

напипах нещо чуждо в мен!?

И почнах силно да се взирам!

Но до тука аз  не се спрях,

във търсене се заиграх!

95/О, казвам ви, не се изплаших,

останах пълен със кураж!

Видях, че се забърквам в каша,

в която  още нямах стаж!

Отидох кръв да си изследвам...

С по-опитните да беседвам...

и като в някой чепат стих,

аз в Истината не се скрих!

Разбрах, че трябва да се действа,

със моя лекар се разбрах

и болницата   си избрах,

а също - с моето семейство...

И така без капка страх,

към ешафода за вървах!

96/Отидох в "гастрото" на Добрев,

изследва ме и каза : "Рак"!

Попитах го какво да сторя:

"Скъси червото си юнак!"

И в тия паметни минути,

добрите думи бяха чути!

С Драганов  той ме нагласи

хирурга баш се съгласи

и само подир десет  дена,

във болницата бях приет!

Изглежда бях човек с късмет...

И тъй ме завъртя остена!

И както и след туй разбрах,

за мене не остана страх!