ПРОДЪЛЖЕНИЕ №16 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
Софийски период
Събрахме се във София накрая.
Това бе нашата мечта.
И трябва тука да добавя
туй искахме - така стана!
Аз бях с елитните отбори!
И с тях бях тръгнал по света…
„Желязната…“ пред мене се отвори,
навън надникнах през плета!
Жена ми също беше в Спорта…
Работехме един до друг.
Аз пратих „Болните“ по чорта
и с здрави заработих тук!
Тук времената се смениха
и всичко се смени край тях!
Смених си ролята в триптиха,
но верен му останах пак!
Успяхме жилище да купим.
Туй беше най-голям проблем!
С това оковите да счупим…
Бе важно не само за мен!
Щом жилището бе готово,
извиках „старите“ при нас!
За тях туй всичко беше ново
и радостта им дойде в час!
Във блока всички бяха нови.
Дружина търсеха за път.
А туй пък бе добра основа -
приятелства да създадат.
Така че майка ми и татко
не дойдоха тук да тъжат!
О, тръгна им животът гладко,
намериха си своя път!
Накратко това бе триптиха,
за който тук ви споменах,
и силите ми позволиха
да пиша искрено, без страх!
02.02.2014г. София
Край.
© Христо Славов Все права защищены