Денят ми пак започна със сълза
и с мисъл нещо да се случи.
Слънчев лъч в прозореца ми запълзя
и призова от скуката да се отуча.
Помаха кестенът отсреща - натежал от плод -
и в него зазвънтяха птичи песни.
Закрачи делникът - частица нов живот -
по пътя си неравен и нелесен.
От плещите си смъкнах старата тъга,
помамена от светлината. Боса и пречистена,
душата ми в мелодия от рими зазвуча.
На живота в книгата прибавям нови листи.
© Павлина Райкова Все права защищены
Поздрав!