ПРОДЪЛЖЕНИЕ №9

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

И дойде време да се учим…

Сестра ми първо, после аз.

Но безпаричие се случи…

И Нуждата дойде на власт!

Във туй време със заплахи

в „колхоза“ вкараха и нас,

 и тръгнахме със стъпки плахи

да вървим след тая власт!

А  там ни плащаха стотинки,

не даваха дори и лев!

Деляхме хляба на осминки…

Не страдахме в живота с кеф!!

А без пари в града не може.

Квартира плащаш и храна!

Без книгите не можеш, Боже!

А трябва лев и настрана!

Какво тогава ще направиш?!

Ще търсиш някакъв колай!

И мъка почва да те дави 

във новия измислен Рай…

От село бягаха мъжете,

най-вече във Димитровград,

за там и татко ми се сети,

макар че не бе много млад.

Той бе притиснат до стената,

изпаднал в истински фалит.

От неуредиците във селата 

почувства се в града честит!

Той се пожертва за децата,

в ръцете да им даде хляб

и да се борят със Съдбата…

Това бе неговият страх!

Останат ли неуки в село,

ще бъдат цял живот слуги

и затова решил бе смело 

да ги избави от беди!