64/Със две-три думи ще ви кажа,
там как тъгуваш за дома.
В мъглата щом ти се покаже,
изчезнал някъде в света...
За близките си затъгуваш...
И стари спомени сънуваш
и вечно ти е крив света!
Не смятам туй за суета!
С носталгията щом общуваш,
със зейналата Празнота,
където и да си в света,
гласа на миналото чуваш.
Готов си ти във този миг,
да мислиш, че си мъченик!
65/Не мина много дълго време
и аз от това заболях,
опита се да ме превземе,
но аз геройски устоях!
Тъгата плътно ме обхвана
И дълго време в мен остана...
И тая зверска самота
с веригите ме омота
и влезнах в нейните кошмари!
И в дискомфорта ѝ голям,
за страдах като всички, сам!
Разлиствах спомените стари...
Сънувах свойта родна къща.
И все при своите се връщах!
© Hristo Slavov Все права защищены