72/И тъй, живота продължава...
Заплувах в собствени води...
Но тука в нашата държава,
живота се за суети...
Доволен бях, че съм си в къщи.
Порядките пак бяха същи
и аз се радвах на това,
да чувам родните слова...
И пак сред близки и сред внуци,
успях в света да продължа.
Напук но всяка суета,
обух си старите папуци.
Потърсих да се изявя.
И мисля, че ми провървя.
73/ Бях сложен скоро на „Диана”,
да бдя в покрития басейн,
да бодърствам в не една смяна,
та лошото да не посмей!
И там със много стари” кримки”,
за спомен си направих снимки.
И служих там една година...
О, бързо времето ми мина.
Но работата не обикнах!
Там влагата не бе за мен
и в кабинета отреден,
със тая работа не свикнах!
Понеже там се разболях
аз договорките си спрях!
© Hristo Slavov Все права защищены