Днес времето е шантаво навън,
подухва вятър, гонят се листата,
а моят смях на пейката във парка
живее още с лятната заплата.
Красива есен ситен дъжд полива,
рисуват капките снежинки по асфалта,
а само моите очи се скриват
във спомен бос, като на сянка.
Ще ме застигне зимата по потник,
по панталонки, с чехли, на опашка,
надежди топли вятърът ще духне
и ще остана изведнъж без сянка.
Днес времето е шантаво навън,
подухва вятър, гонят се листата,
а моят смях на пейката във парка
похарчил всичко - сам заплака.
19.10.2004 г.
© Галина Златева Все права защищены