Знам, че е грешно дори да мисля за теб. Грешно е да усещам това невероятно привличане, към теб да ме влече проклетото сърце, когато Той е до мен и обича ме...
Знам, че не трябва да искам да те прегърна и да остана вечно в твойте ръце, да искам света ти да преобърна, да остана вечно в твойто сърце...
Знам, че е грешно да жадувам твойта усмивка. Грешно е да усещам твоите рани и сърцето пак да усеща това привличане, проклетото сърце неразбрано...
Знам, че не трябва да искам смехът ти да озарява понякога сивите ми дни, да искам да усещам дъха ти как върху кожата ми гори...
Знам, но как да заповядам на сърцето? Как да му заповядам да спре? Как, като то от теб е превзето... ... това мое проклето сърце...
Най-висшата сила е любовта!Не се ли отдадеш,когато е истинска,ще си нещастна до края на дните си.Няма да успееш да заличиш болката останала след неосъщественото щастие,а само ще я притъпиш!
Най-сладката грешка .. понякога струва повече от всичко останало на този свят..а Щом сърцето го желае , отдай се на грешката . . И нека сърцето ти да определи дали си заслужава да даде токова много на тази твоя любов.. поздравления Пете за прекрасния стих ..Хей и не ме забравяй . имаш си един приятел в Бургас
Талантът да разбираме и себе си,
и другите узрява с възрастта.
Единствено условие за да покълне е да живеем. Стихотворението ти е много силно и много ме развълнува.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.