П р о к л я т и е
Ех , вият в стърнищата лунни плешивите кучета
и адски вихрушки изригваш от гроба си, Нощ!
И алчно избухват от Мрака реките - и смучат
от звездното злато и сетния проблясващ грош...
И вдигнал юмрука си бял към зъбите на Бога,
свирепо отритнат от краха на двайстия век,
настъпил по гушата своята сянка двунога,
изправя туловище звярът - Неонов човек!