Проклятие.
Когато ще ме няма и ме търсиш,
поискаш да се видим, ей така,
да звъннеш, за кафе, набързо,
веднага ще ти вдигна. Ще мълча...
Ще искам да говорим с часове,
но няма! Ще се стискам, да боли!
И някога пред теб – на коленé,
сега не моля, даже да простиш..
Понякога при теб ще се завръщам,
към твоята любов, да не забравям,
как силно съм обичал и прегръщал,
и как на пепел, станах от жарава..
Накрая ме заплювай, ако щеш!
Обичам те, но трябва да те мразя!
Така съм те проклел, да не умреш,
но всеки ден да плачеш, че ме няма!..
Данаил Антонов
DannyDiester
Diester's Poetry
02.05.2017
© Данаил Антонов Все права защищены