6 апр. 2021 г., 11:46
Проклятие
Да съм сляпа понякога искам,
не издържам да гледам как хората плачат.
Безпокойството в мене очите ми стиска,
но виждам тъгата дори през клепача.
Не искам отново въздишки да чувам
и счупена вяра пред мен да се срива,
но вечер илачи за нея сънувам
и с голи ръце ги варя от коприва.
На враг и на близък горчивата язва
оставя наследство по моята кожа.
Потрепвам, замирам и плюя във пазва
и пак по желание лягам под ножа.
© Бисерка Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Нали знаете, всеки мечтае за това, което си няма.
-
Да чувстваш болка е все пак по-добре, отколкото да не чувстваш нищо. Поздравления!
-
"Потрепвам, замирам и плюя във пазва
и пак по желание лягам под ножа."
Жертвоготовността е себеотрицание,
но струват ли си сълзите и раните.
Светът е тръгнал по наклона стръмен
един Сизиф едва ли ще го спре... -
Бих се радвала, да! Но аз също не знам как става.
-
Трогна ме. Стиха ти е красив и много истински!
-
Аз си мисля, че съм много тежък случай емпат.
-
Ами боли, да!
-
"За кого бие камбаната"...
-
Вярвай ,това е богатството ти!
-
Да. Това е моето проклятие!
-
Много си чувствителна, предала си го и на стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
