Искам ума си от теб да пречистя.
Вече не искам за нищо да мисля.
Сякаш в мъглата се лутам проклета,
стъпвайки боса през минни полета.

Страх ме прояжда, стъпвам на криво.
Нямах ли право на нещо красиво?
Много ли, Господи, исках да имам,
исках да давам, не толкоз да взимам.

Исках любов и прекрасни моменти,
исках внимание, флирт, комплименти.
Исках да светя, а не да мъждукам,
исках да бъда плам, огън и жупел.

        *    *    *

Какво ли аз исках, какво ли ти даде,
в паничката малка милостиня подаде.
Сърцето почерни ми, а душата погуби,
отново в немилост е този, що люби...

Отново в прахта на мъжете се влача,
наивно си мислех, че аз съм палача.
Пак глупаво дадох сърцето, душата,
сега лижа рани и плащам цената.

Главата си бия в стена безнадеждна,
а казват, доброто във рая отвежда.
А може би даде ми ти избавление,
без душа няма болка, това е спасение!