ПРОКЛЯТИЕТО
(Не завършена поема от Борис Златев Георгиев)
Живял бе нявга един момък,
На слaвен род бил той потомък
И имал той гъст буен мустак,
Но в сърцето си искал да е добряк
Живееше той сред Пирина,
Планината му бе неговата родина
Нощем той спеше на дървен нар,
Денем той беше козар.
Храната му беше само сурова коприва
Със своят вкус и на допир парлива ...