Снегът заличава безмълвните стъпки,
оставени,навярно от нас
там, където се смеехме, въпреки
че бяхме просто деца...
Уви,пораснахме бързо
по-смели, с по-храбри сърца...
но и това беше ненужно,
щом гледахме, прокълнати,
света.
Смехът е отдавна погребан в горите,
днес само се чува призрачен вой.
Съдба прокълната царува в душите ...