8 июл. 2008 г., 11:30

Прокълнах се да бъда все същата. 

  Поэзия
738 0 14

Изкачих се над писъка. С вярата.

И погълнах лъчите на мрака.

Често в залез осъмвам, озъбена,

изпотена от всичкото чакане.

 

 

Пих от тъмна река. На завръщане

към земята, от студ вкоченената.

Тя ми взе и душата. До пръсване

в мен се вкопчи. Крещях със Вселената.

 

 

После нежно целунах простора й.

Ненавиждам надежди прогонени.

Аз надничам и стоплям се в пазвите

на сълзите си тихо отронени.

 

*

 

Утре пак ще се вдигна над писъка.

И ще моля Луната и Слънцето

да ми върнат душата. От искане

прокълнах се да бъда все същата...

 

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??