Не сме ли твърде шумни
за неща които за нас са непонятни!?
Дали не вредим на децата си ,
затуй че сме жалки...
Или просто не знаем как да запазим
туй що ни бе завещано
от хора ,жертвали тяхната младост.
Уморени без битка,предаваме себеси.
Но тайно се молим друг да плати
кръвнина ,подарена от Бога...
и нека,Бог ни прости,хора сме
предаваме лесно всичко,щом има пари.