Дойде,
окъпана от слънчеви лъчи,
прегърната от синя коприна,
с ухание на люляк,
здравец и момини сълзи.
Погали ме с приятелска ръка,
престрашиха се да се усмихнат
тъжните очи,
а душата ми - спокойно,
в устрем нов да полети.
Докосна ме с дихание
от вятър и свежи треви.
На теб завещавам
любовта си
и пролетните си мечти.
© Даниела Петракиева Все права защищены