NorwenaAldren (Доротея)
87 210
14 мая 2020 г., 01:28

Пролет 

  Поэзия » Пейзажная
909 1 6

В топъл априлски следобед

булевардът от мисли жужи.

Див рожков ухае на пролет,

покрай него минаваш и ти.

 

Крачи стремглаво по тротоара

дама сериозна със синьо сако.

Сещайки дъх на любов отлежала,

спира във унес под нащо дърво.

 

След нея – куцукащ другар със каскет

запотен под лъчите от тромава стъпка

на сянка поспря и, макар за момент,

младост плъзна в гръбнака му тръпка.

 

Двойка с детенце и три колела

със звънчета игриви се смеят без думи.

Бащата притичва току до сина -

за пръв път подкарал без помощни гуми.

 

Стоя на балкона и гледам небето.

Слънцето скри се зад облак дъждовен

Но пътят му щом се пресече с дръвчето,

забърза нататък, съвсем безтегловен.

 

Дъждът закъснял - гледам и мисля,

(сред дъгата тъй скромно ръми)

чудя и мая се, как ли се вписва

чисто човешкото щастие в рими?

© Доротея Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??